23 август 2009

Mistery

Алберт Камю пише: "Благословени са сърцата на тези,които не се поддават". "Сърцата им никога няма да бъдат разбити". Но аз си мислех. Ако не бъдат разбити, значи няма и да се излекуват. А ако не се излекуват, няма да има и поука. А ако няма поука, няма да има и борба. Но борбата е част от живота. Значи ли това, че всички сърца трябва да са разбити?



Мистерия е, как се влюбваме, в кого се влюбваме, защо се влюбваме.
Но го правим...


Пожелай си нещо в сърцето си каквото искаш,всичко което искаш.Пожела ли си?Добре.А сега повярвай, че може да се сбъдне.Никога не знаеш откъде ще дойде следващото чудо, следващата усмивка.Но ако вярваш, че се намира точно зад ъгъла, и отвориш сърцето и ума си за възможностите да се случи, за сигурността, че ще се случи.Може и да получиш това което си си пожелал.Светът е пълен с магия, просто трябва да го повярваш.Така че, пожелай си нещо.Пожела ли си?Добре.А сега го повярвай с цялото си сърце!!!




18 август 2009

[inlowe]

Да влюбена съм...И това невероятно чувство ме изпълва от главата до петите {sun} Е да чувството най-вероятно не е взаймно, но го има.. Все пак е по-добре да си обичал и да са те наранили, отколкото да не знаеш какво е обич :-) Все пак музиката и приятелите ме разсейват и мисля само за това, че съм влюбена и забравям че отговор на моите чувстава няма .. което е добре :-) Също се сетих днес, че една моя приятелка (да я наречем Вики) натяква на другата ми приятелка (Боби) нещо за гаджето и..че не било за нея и нещо такова, но все пак тя го обича и за нея няма значение какъв е.. И както каза Боби, Вики не е изпитвала толкова силна любов и не знае какво е.. Но все пак всички се влюбваме и ни е страх да го признаем, особенно първия път. Но това е нещо нормално от което не трябва да се срамуваме и не трябва да крием вътре в себе си.. Да си влюбен е прекрасно..НИКОИ не може да отрече..... {h}

13 август 2009

Ядосана + Малко музика


Ядосана съм а дори не знам защо?! Изкарвам си го на всеки а никои не ме е ядосал.. С изключение разбира се на момичето от предния пост и 1-2 момчета |( Леле колко съм ядосана просто.. Така не съм била от доста време :s Поне музиката ме успокоява :-]

Ето някои песнички които в последно време слушам:
Rob Thomas - Lonely no more
Tinchy Stryder ft. Amelle Berrabah - Never Leave You
Емануела И Крум - Нищо Не знаеш
Rihanna - Te Amo
Niks , 3 - Ko , Nelly.. - Time To Change
Rebelde - Tu Amor

11 август 2009

Една история за едно приятелство


Хората винаги си отиват нали така?! Е но понякога се връщат..много рядко...но поне го правят .. Не мисля че започнах много подходящо историята си, но в момента искам просто да си излея душата..Та това за което пиша е моята приятелка..Или по скоро бивша приятелка..Познаваме се още от деца, израстнали сме заедно, в детската градина бяхме неразделни (с изключение когато беше с гаджето си)..Звучи смешно, но когато си играеха мен ме пренебрегваха..мисля, че животът ми е дал някакви насоки че и за напред ще бъде така..Още от първи клас ние постоянно си се сърдехме и се карахме, а най-лошото е че се деляхме на групи и аз оставах сама..Във втори клас си мислех че всичко е прикючило, но се лъжех..Вв трети клас отново се карахме мноого, но въпреки това се сдобрявахме и си оставахме най-добри приятелки. В четвърти клас също се карахме, но не толкова и това беше в пети и шести клас постоянно ме раочароваше точно когато имах най-голяма нужда от нея и един ден от лятото се зачудих защо все пак се сдобряваме и разбрах че нашата съдба е да се научим да ни предават и да предаваме или поне така си мисля. Може да е глупаво, но само това ми идва наум. Сега вече съм свикнала да ме предават и да съм сама и не ме боли толкова колкото в началото, но имах нужда да споделя с някого. Сега лятото не поддържаме връзка и в началото на учебната година пак ще трябва някак да сме заедно освен ако не ме остави пак .. Най-лошото е че в момента не мога да завърша разказът си подходящо.. не намирам точните думи :s Наистина вече час се опитвам да ги намеря, но не успявам. Е това е от мен :-]