Поредният пост, които няма да бъде прочетен..Поредният пост, които няма да има коментар. Зачудих се защо водя този блог. До скоро обяснявах на 1 момиче което мислеше, че никои не и чете блога, че не е така. Но в последно време и аз се чудя 'Нчкоиинтересува лисе дали ще напиша нещо, или му е все едно..Има ли смисъл да пиша тук или прсто да го пазя за себе си в дневникът ми..'Все въпроси, на които аз не мога да отговоря.
Ако все пак някои ми отговори на тези въпроси ще се помъча да побликувам по-често нещата, но за съжаление не ми се вярва да стане :)
Не съм изразявала чувстваста си повчее от месец.. Страх ме е да не разберат другите за тях.. или може би въобе не знам какво чувствам :-| Започнах нещо като книга, но не ми остава време да пиша, нито в нея, нито тук.. За пореден път музиката ме успокоява и всички невероятни статии по блоговете, които чета. Незнам какво да кажа ;( Просто в последно време съм като кукла. Правя каквото казват околните. Не изразявам мнение, седя безучастн. Когато съм сама постоянно имам сълзи на очите, а дори си нямам и ан представа защо, по дяволите става така?! И сега приятелката ми започна да ме зимъчва с въпроси влюбена ли съм в него.. Какво да и кажа, след като и аз не знам?!
