Поредният пост, които няма да бъде прочетен..Поредният пост, които няма да има коментар. Зачудих се защо водя този блог. До скоро обяснявах на 1 момиче което мислеше, че никои не и чете блога, че не е така. Но в последно време и аз се чудя 'Нчкоиинтересува лисе дали ще напиша нещо, или му е все едно..Има ли смисъл да пиша тук или прсто да го пазя за себе си в дневникът ми..'Все въпроси, на които аз не мога да отговоря.
Ако все пак някои ми отговори на тези въпроси ще се помъча да побликувам по-често нещата, но за съжаление не ми се вярва да стане :)
2 коментара:
Беше прочетен... Постът...
И вероятно всеки, който пише блог си е задавал тези въпроси, в това число и аз.
Продължавай да пишеш. Никога не знаех кой е затаил дъх в мрака и очаква с нетърпение думите ти.
*гушш*
Здравей :) Нямам идея кога е писано това.. просто търсих картинки и случайно попаднах, та.. явно все някой се интересува, а? :) Виж.. всеки от нас има период, в който е тъжен, такъв в който е щастлив, такъв в който не знае къде се намира и какво се случва в него.. просто растем. Лично аз минах през много.. остави любов и всички други тийнейджърски увличания.. изгубих много ценни хора за мен, гледах как семейството ми се срива от мен и бавно се дистанцира, но знаеш ли.. винаги когато се почувствам тъжна, винаги, когато се сетя за изгубените хора и за случките със семейството, се сещам, че има хора от 3тите страни, които трябва да се борят за оцеляването си всеки изминал ден. Тогава осъзнавам, че всъщност имам страхотен живот. Да, всички имаме своите нещастия, но има хора, които не могат да си позволят половината от това, което имаме. Обзалагам се, че тези хора не си позволяват да тъжат и се радват на живота си. Това винаги ми дава сили да вдигна глава и да продължа. Запомни: никой никога за нищо на света не може да те събори стига да вярваш в себе си. Другото ти е дадено :)
Публикуване на коментар